Видове осигуровки за сметка на работодателя

Видове осигуровки за сметка на работодателя

За нормалното функциониране на всеки бизнес е необходимо наемането на персонал, което означава, че работодателят трябва да предвиди освен другите разходи, и такива за заплати, за осигуровки, а често и за допълнително финансово стимулиране.

Разходите на работодателя за всеки от служителите му включва освен изплащане на трудово възнаграждение и осигуровки, с които всеки гражданин получава дадена персонална услуга.

Сключеният трудов договор определя трудовите взаимоотношения между работодателите е техните служители съобразно Кодекса на труда. 

Договорената работна заплата е строго индивидуален процес за всеки бизнес.

Types of insurance

Как се изчисляват разходите на работодателя за един служител и какво включват? 

Осигурителната система в България е социална, а основните осигурителни вноски са социалните.

Като такива се определят:

  • Вноски за пенсия;
  • Вноски за безработица;
  • Вноски за временна нетрудоспособност;
  • Вноски за майчинство;
  • Вноски за здравно осигуряване.

Задължението за осигурителни вноски е върху всички възнаграждения, включително и начислените, но неизплатени, както и друг доход за трудова дейност.

Тежестта на осигуровките според КСО и Закона за здравното осигуряване е разпределена между работодателя и работника. От ръководителя размерът е 60%, а от работника е 40%. 

Ако работникът взема например 780 лв., колкото в момента е минималната работна заплата, удръжките му ще бъдат 175 лв. 

Брутната заплата се получава при прибавени допълнителни възнаграждения от извънреден труд, клас прослужено време, заплащане на труда при работа на официални празници и др. Но сумата, реално получена от работника на месец ще бъде тази, която остава след приспадането на осигуровки и данъците.

Работодателят дължи осигурителни вноски на всички работници, без значение от отработените дни и часове в месеца и по колко трудови правоотношения работят. 

От негова гледна точка, изплащаните заплати са най-големите разходи, понеже от тях зависи стопанската ефективност на фирмата, себестойността на продукцията и финансовите резултати в края.

Трудово възнаграждение

Основното задължение на работодателя е да изплаща трудовото възнаграждение. Периодичността за това се фиксира в трудовия договор, но обикновено изплащането  е на два пъти – авансово и окончателно.

Компоненти на трудовото възнаграждение са, от една страна, основната работна заплата, а от друга, допълнителните трудови възнаграждения за стаж и опит, квалификация, нощен и извънреден труд и други.

Основното трудово възнаграждение не се формира в размер, който е по-малък от този, който е определен с акт от МС. От 1 януари 2023 г. за страната този размер е 780 лв. В трудовия договор не се определя възнаграждение под този минимален размер.

Всички лица, които упражняват трудова дейност, подлежат на осигуряване. По чл.5 от КСО работодателят се ангажира да осигурява служителите си на месечна база в рамките на минималния осигурителен доход – 780 лв. за 2023 г. и на максималния – 3400 лв. 

За по-висок доход се удържа само данък. За всяка отделна длъжност има минимален осигурителен доход  и под него работодателят не може да осигурява служителите. 

Социалните и здравните вноски се разпределят в различни фондове.

Remuneration

Социално осигуряване

Механизъм като държавното обществено осигуряване служи за получаване на доходи от внесли осигуровки в различни фондове лица. 

ДОО се управлява от НОИ и предоставя пенсии, парични помощи и различни видове обезщетения.

Сред тях са:

  • Обезщетение за безработица;
  • Обезщетение за майчинство;
  • Обезщетение за инвалидност;
  • Обезщетение за временна нетрудоспособност;
  • Обезщетение за старост;
  • за смърт и други.

В социалното осигуряване вземат участие и НЗОК и дружествата за допълнително социално осигуряване.

Освен общественото осигуряване, други видове осигуряване са:

  • Допълнително осигуряване (за компенсация при загуба на доходи);
  • Краткосрочно осигуряване (например болнични);
  • Дългосрочно осигуряване (пенсии) и здравно (за лечение) и други.

Осигуровките на служителя се разпределят в отделните фондове на държавното обществено осигуряване, а техният размер и разпределение определя КСО в чл.6 ал.1. 

Размерът на вноските се определя в зависимост от осигурителния доход и те се внасят до 25- то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.

Какъв да бъде размерът на осигурителните вноски, се регламентират ежегодно в Закона за бюджета на ДОО.

За да изчисли своето осигурително задължение, всеки работодател трябва да вземе под внимание каква категория труд полагат неговите работници, но и още две неща – класът прослужено време и дали работниците са родени преди датата 1 януари 1960 г. или са родени след нея.

Social Security

Фонд „Пенсии”

Вноската за задължително пенсионно осигуряване е 14,8% и е най-голямата. От тях работникът трябва да плати 6,58%, ако е роден след 1959 г., а за работодателя е 8,22%

Ако работникът е роден преди 1959 г., процентите са 19,8, като ставките са съответно за сметка на работника – 8,78 %, а 11,02% - за работодателя. 

Описаните случаи важат за 3-та категория труд, която е най-масовата. За категории 1-ва и 2-ра като например миньорите и пилотите, се плащат осигуровки с по-големи размери – 13,92% за работодателя и 8,38% за работника.

Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Осигуровката за втора пенсия от частен пенсионен фонд е общо 5%. За сметка на работника от тях са 2,20%, а за работодателя – 2,8%. И тук за осигуровки от категории труд 1-ва и 2-ра се плаща повече – 12% и съответно 7%.

Разликата между държавната пенсия и допълнителното пенсионно осигуряване е, че първата осигуровка попада в общ пул. От него получават пенсиите си настоящите пенсионери и следователно всеки работник ще получи пенсия оттам при пенсиониране.

Направените осигуровки за втора пенсия попадат в частен пенсионен фонд, всеки работник име ексклузивни права върху тях и те могат да се наследяват.

Фонд „Общо заболяване и майчинство”

Осигурителната вноска за Фонд „Общо заболяване и майчинство” е 3,5%, от които осигуровки за сметка на ръководителя 2,1%, а за работника – 1,45. 

Осигуровката е освен за временна неработоспособност или намалена работоспособност, и майчинство. Специфично за нея е, че тези лица, които се самоосигуряват, нямат задължението да я плащат.

Фонд „Безработица”

Вноската се прави, за да има право работникът да ползва финансови помощи, ако се окаже без работа. Тя е 1% и разпределението й е 0,6% за работодателя и 0,4% за работника.

Фонд „Трудова злополука и професионална болест”

Нивата на осигурителните вноски, предназначени за трудова злополука и професионална болест, са диференцирани от 0,4% до 1,1%, като се внасят изцяло от работодателя (Приложение 2а на ЗБДОО).

Здравно осигуряване

Размерът на здравната осигуровка за 2023 г. остава 8%, като съотношението е 4,8% от страна на работодателя и 3,2% за сметка на работника.

Определянето на размера е според Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване чл.2.

Плащане на здравни осигуровки не се прави върху размер на месечен осигурителен доход, надвишаващ максималния. За 2023 г. той се запазва на 3400 лв.

Ако работникът е в неплатен отпуск и не подлежи на осигуряване с друго основание, здравната му вноска е в размер на половината от минималния осигурителен доход на лицата, които се самоосигуряват. Отнася се за случаи при отпуск за отглеждане на дете или по причина за производствена необходимост.

След като се извадят сумите за всички осигуровки за сметка на работника, става ясна данъчната основа за начисляване данък върху доходите, който е от 10%. 

Данъкът бива начислен и платен на месечна база. В срок до 25- то число на месеца, следващ месеца през който е положен труда, се извършва деклариране заедно с осигуровките чрез подаване на декларация по определения образец.

За да се осъществи дейността на осигуряването, от голямо значение е плащането на осигурителните вноски.

Всеки работодател е длъжен да регистрира в НАП сключените и прекратени от него трудови договори (КТ- чл.62, ал 3). НАП разполага с различни механизми за събиране на неплатени задължения в срока на доброволно плащане, преди да бъде образувано изпълнително дело. Изборът на добри счетоводни услуги е важен за всеки бизнес. Професионалистите от надеждна счетоводна къща освен правилно и точно осчетоводяване на стопанските операции, следят промените в законодателството и включват в спектъра на услугите си всичко, свързано с личен състав и ТРЗ. А това гарантира на всеки бизнес навременно плащане на всички задължения, включително и осигуровки.

Често задавани въпроси

Периодът за начисляване на обезщетения при временна нетрудоспособност е 18 календарни месеца.

Губят се най-често, ако здравните осигуровки не са внасяни в последните 3 или повече месеца. 

Важно е обаче да се отбележи, че горното се отнася само и единствено за самоосигуряващи се лица. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, човек не губи правото да ползва здравни услуги.

Извършените плащания се отразяват във фиша за заплата. За по-голяма сигурност може да се провери чрез ЕГН и ПИК в електронния портал на НАП.

Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате полезна информация и оферти